Слиз и глупаците- 2 част (Драконът)

Слиз Шамбала вървеше замислено и мислеше за вървенето - как точно трябва да крачи, как е най-ефективно, но и най-малко изморително. Тръгна по една възкална алея, но джвакането на обувките не му направи впечатление, понеже в главата му течеше същинска научна конференция за химическия състав на глинат...
Прочети още...

Спомени отлетяли с една цигулка

ТЕЗИ ДНИ
реших да се отърва от последното, което не е за уличната кофа за боклук. Свещено место, където ровят ерудирани Белоградчани в името на празен стомах и национален просперитет. Отворих старинния скрин на Баба, недокоснат от Времето на Времената. В една от раклите се спотаяваше, (Ето ме...
Прочети още...

Моделът

- Имаш един ден! – Затваряйки вратата на къщата, каза той. - Този ден е само наш! Можем да правим каквото пожелаеш!

Тя влезе навътре във всекидневната и хвърли връхната си дреха небрежно на един диван. Беше възбудена и едновременно готова на всичко. Топката от вълнение в гърдите и, ...
Прочети още...

Слиз и глупаците

Слънцето замеряше с ултравиолетови стрели фотосинтезиращата папрат от малкото блатце в парка на глупаците. Слиз не знаеше защо трябва да спира тъкмо пред тая ръждива порта, но нещо го влечеше да поеме по алеите. А пък и от парка се чуваше една такава жизнерадостна човешка глъч, която се оплиташе в ...
Прочети още...

Спектакълът

Седем човека публика, играехме като за пред седем хиляди.
-Кучка! – целунах я и я ухапах, кръв потече от устните й, зашлеви ме и с поглед ме разкъса. Толкова ме мразеше, че се възбуждаше.

Така ме гледаше понякога и извън сцената. Обичах я. Обичах я, тъй, че страдах. Единият от ...
Прочети още...

Среща на стари познати

С поглед убива, а с мисъл чупи стъклата на прозорците.

Стъпките й са безшумни и все пак ти знаеш, че тя минава близо до теб. Знаеш точно кога ще мине и защо. Къде ще се спре и за колко. Какво ще отмине с безразличие и кое ще накара пъстрите й очи да заблестят с онзи позабравен възтор...
Прочети още...

Кога ще стана писател?

Веднъж случайно преминавах край огледалото... И се погледнах. Знаех, че съм аз, че това лице ме преследва всеки ден, че съм затворен в тая обвивка, че се задушавам отвътре.

Затова реших, че ще стана писател. Нали занете, от ония, дето нямат какво да правят и ги наричат безработни и бе...
Прочети още...

Виждаш ли я?

-Виж, погледни онази русата…
-Коя! Червенокосата искаш да кажеш!
-Не, ето я. Подминава я. Видя ли я?
-Да. Е, й? Хубава е.
-Скъпа, недей така, просто…
-Забележителна е, наистина. Опитва се да изглежда като кучка, постига го, даже си и вярва, че е, а не е. Мога да на...
Прочети още...

Тя

Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.


Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и п...
Прочети още...

Локализиране на щастието

Щастието, както и светулките (денем) трудно се локализират в пространството.

И тази нощ е все така безсънна....

Сту (идва от Стоимен, но в добрите разкази имена като Стоимен носят ненужен извънградски привкус на бачкане, пръст и евтина храна) не разсъждаваше...
Прочети още...