Родство по избор

Има хора, които все още твърдят, че преводът бил завареничето на литературата, че бил неблагодарно, вторично изкуство. Много са определенията за превода и преводачите. В средата на 19 век Балзак ги нарече “пощенските коне, които се сменят от станция на станция” на човечеството”. Сто години след н...
Прочети още...

За писането като възможност и за възможността за писане

Твърде често чувам напоследък от приятелите си „Абе ти защо не почнеш да пишеш !?“. Като че ли се надяват да не ги затрупвам толкова с говоренето си, ами да взема да изливам потока от думи някъде другаде, например върху иначе безличния бял лист. А и при четенето сякаш човек има повече избор, отколко...
Прочети още...

Блянове за град

(пълна версия)

Културната криза никога не е била преодолявана в родината. От Освобождението до днес тя само се задълбочава. Грозните картини на очукани автобусни спирки, изпокъсани плакати, разпадащи се сгради, отблъскващи панелни затвори и оглушителен визуален шум са отражение на сам...
Прочети още...

Забравен, топъл, разтопен

Спомням си, веднъж те обичах. Веднъж бях много влюбена,спомням си! Бях забравила или съм искала да забравя, сега това не помня. Понякога се случва и така, да искаш да забравиш и да го направиш.
Тогава, сигурна съм, беше лято, небето лепнеше, ръжта цъфтеше, ако изобщо някога съм виждала цъфтящ...
Прочети още...

Радислав

Св. Гавриил Лесновски - Воинът отшелник


-“Сам воин някога, от бран се връщам
пак назад – уви! От Бога победен—“¹

За много хора водачът на Богомилите е поп Богомил (наричан от Богомилите Йеремия). Но Учителя Беинса Дуно и Николай Райнов ни разкриват ...
Прочети още...

"Моделът"

Това е едноименния разказказ от първата ми книга. Забавлявайте се!

Модел 13.04.2003г.

- Имаш един ден! – Затваряйки вратата на къщата, каза той. - Този ден е само наш! Можем да правим каквото пожелаеш!
Тя влезе навътре във ...
Прочети още...

Птиче в клетка

Подари й го един непознат. По случай – случая. Поводи за празници винаги намираше. Домът й не бе отворен за всеки, но всякога отворен. Когато не беше в него, също. Пътуваше често, но бързо се връщаше, дочакваха я. Винаги имаше близък който да задържи градуса, близка която да задържи онзи който си за...
Прочети още...

Чайка

Есента е тук. Съблича небрежно дрехите на дърветата и с вятъра ги разпиляват по мокрите улици. Слънцето пестеливо прибира лъчите си зад хоризонта.
Седя на кея, бризът гали лицето ми, а очите се пълнят със сълзи. Сърцето – разпиляно на безброй късчета, душата вече и не стене.
Като изг...
Прочети още...

Различният до теб

Слънцето навън гали с нежните си лъчи земята и възвестява идването на пролетта. Отпуснало се меко върху старите сгради ги прави някак красиви. Хиляди птици летят в небесния простор и се радват на този слънчев ден. Няколко гугутки кацват на терасата ми и обират пръснатите трошици хляб, които оставих ...
Прочети още...

В средата на нищото

Пролет.Тихо.Зелено. Вали.

Тъпа, упорита болка, загнездена ниско долу в яйчниците – като приятно напомняне да не забравиш, че живееш. И че на всичкото
отгоре си жена. И трябва за най-безболезнено да се научиш да го приемаш.

Откакто той си тръгна, тя започна да го...
Прочети още...